10 грешни схващания за преводачите

10 грешни схващания за преводачите

Ако сте преводач, тези схващания ще предизвикат усмивката и негодуванието ви. Ако сте клиент и ви се е налагало да потърсите превод, поне едно от тях ви е минавало през ум. Тази статия има за цел да обясни защо тези десет схващания не са верни (казано буквално – обиждат професионалния преводач).

Професията „Преводач“ е древна почти колкото света. Тя е онова невидимо звено, което глобализира света и с помощта на което няма непрекосими граници.

№ 10 – Всеки със средно чуждоезиково образование (или майчин чужд език) може да превежда.

Разбиранията за отлично владеене на даден език – матерен или чужд – са различни в зависимост от целите на приложението на езика. Повечето чуждоезикови гимназии в България предоставят много силна подготовка на своите възпитаници и често пъти те споделят, че в гимназията са научили повече от езика, отколкото по време на висшето си образование. Това обаче е погрешно схващане, тъй като образователните схеми в двете институции коренно се различават. Например в гимназията се набляга на лексикалното и граматичното изучаване на езика в неговия по-общ аспект, докато в университета, със своите филологични и педагогически специалности, се изучават езикознание, фонетика и фонология, литературознание, морфология, лексикология и синтаксис, лингвистика на превода или с други думи езикът се изучава в дълбочина – професионално. Студентите се обучават как да превеждат и обучават, не само да имат говорими и писмени познания по езика. А това вече е съвсем друга дисциплина.

„Най-добрата дефиниция на „превод“ е дадена от Сервантес: преводът е другата страна на гоблена.“

Леонардо Шаша

№ 9 – Добрият преводач няма нужда от речници.

Начинаещите преводачи и тези, които нямат професионален опит, както и вероятно повечето клиенти, вярват, че един добър преводач не трябва да използва речници. Това е мерилото колко е добър. Точно обратното. Колкото повече знаеш за даден език, толкова повече осъзнаваш още колко много имаш да учиш и че всеки език е необятен сам по себе си, защото той е жив организъм, който се развива непрекъснато с развитието на нацията носител. Всеки уважаващ себе си професионален преводач има всички основни и тематични речници за областта, в която работи. Използва набор от електронни източници, които са надеждни, редовно поддържани и развивани. Професионалният преводач се съмнява и проверява и винаги има под ръка синонимен речник. 🙂

„Дори и най-простата дума може никога да не бъде заменена с точния еквивалент на друг език.“

Кимон Файър

№ 8 – Няма разлика между писмения и устния превод.

Устният превод е изключително трудна дисциплина, особено, когато става въпрос за превод, съпътстващ провеждането на срещи и конференции на високо дипломатическо ниво. Той изисква дълбоки познания и по изходния, и по целевия език, дългогодишна практика, терминологични познания в сферата, в която се превежда, и не на последно място много висока обща култура. За жалост понякога хората смятат, че разговорни умения по даден език са достатъчни те да могат да превеждат всичко и бъркат това познание с умения за водене на професионален устен превод, като го приравняват и до извършване на професионален писмен превод. Ето защо често пъти се смята, че няма разлика между писмения и устния превод.

„Разликата между правилната дума и почти правилната дума е много голяма – това е разликата между светкавица и светулка.“

Марк Твен

№ 7 – Преводачите нямат нищо против да работят през нощта и през почивните дни без допълнително заплащане.

Професионалните преводачи са хора на пълен работен ден, които, за да успяват да възпроизвеждат текстове с добро качество, и, разбира се, да водят нормален начин на живот извън работата си, се опитват да работят по осем часа на ден като всички останали хора. Със сигурност сте чували (или и вие сте сред тях) за преводачи, които работят след редовната си работа, през нощта, часове след осемчасовия си работен ден. Да, наистина има и такива професионалисти. Но това в повечето пъти е защото довършват нещо започнато, което не търпи отлагане или са прекалено запалени по текста, документа или книгата, която превеждат, и им е дошла музата.

В случаите, когато са помолени да извършат нещо с невъзможно кратък и извънреден срок, то това би следвало да бъде оценено от клиента като такова и да бъде възнаградено подобаващо. Всеки професионален преводач, съответно клиент, трябва да знаят, че честият и продължителен извънреден интелектуален труд води до преумора на преводача и влошаване на предоставяното качество. Професионалният преводач трябва да има възможността да почива регулярно и да намира време за самоусъвършенстване, спорт и културни дейности, така важни за неговото професионално израстване.

№ 6 – Преводачите нямат нужда да разбират какво превеждат.

Преводачите имат нужда да разбират какво превеждат. Колкото и голям професионалист да е един преводач, клиентът не може да разчита на него да предполага или гадае какво е искал да напише съставилият документа. Ако текстът или документът са смислово объркващи, неточни, написани на развален език или с липсващи части от текста (например изрязана част от думите при копиране на документа), няма как да очакваме, че преводачът ще отгатне цялостта на изходния текст. Възлагащият трябва да е сигурен в качеството на изходния текст или ако не познава езика му, да приеме спокойно препоръката на преводача и да отнесе документа или текста обратно на съставителя му. Преводачите са наистина високо интелигентни хора, но не са гадатели.

„Преводачът, подобно на свидетел, призован в съда, трябва да бъде заставен да вдигне ръка и да се закълне да казва истината и само истината.“

Хенри Уадсуорт Лонгфелоу

№ 5 – Добрият преводач няма нужда от редактиране или коректура.

Всеки превод има нужда от редактиране и коректура (защото това са два отделни процеса). И това не е защото някой има за цел да пренапише труда на преводача. Редактирането е необходим процес, в който редакторът проверява за неточности при превода, грешна терминология, изпуснати изречения и думи, правопис и пунктуация. Коректурата е необходима, защото след редактирането, ако редакторът е допълвал или поправял повече текст, е възможно да е допуснал правописни или пунктуационни грешки. И двата процеса нямат за цел стилистично да поправят превода (освен ако не е крайно необходимо). Добрите редактори не пренаписват превода, те го усъвършенстват. Оптимално качество на превода се постига с процес от три стъпки – превод, редактиране, коректура.

„Никога не може да има абсолютно краен вариант на превод.“

Робърт М. Грант

№ 4 – Да станеш преводач е един лесен начин бързо да забогатееш.

Както всяка друга професия, професионален преводач се става с много учене, практика и постоянно усъвършенстване. Начинаещият преводач има по-нисък капацитет на работата – не повече от 3-4 страници на ден качествен превод. Това е напълно индивидуално, разбира се, но нека се вземе предвид, че начинаещият преводач отделя много повече време за осмисляне на изходния текст, проучване на терминологията и начините ѝ на прилагане в текста, както и сглобяването на цялостния превод и проверката му. Професионалният преводач има вещината, необходима за акуратното прилагане на терминологията своевременно с извършването на превода и това води до бързото пресъздаване на текста на целевия език и съответно по-високата скорост – до 10 страници на ден качествен превод. Има преводачи, които извършват дори по-голям обем на ден, обикновено посредством преводачески софтуер, но това е осъществимо, ако преводачът е напълно в свои води в областта на превода, ако превежданият текст не е силно специализиран или има изготвен речник, добавен към преводаческия софтуер.

Това колко успешен е един преводач не зависи само от качеството на предлаганата от него услуга, но и от това колко добре се представя той в социалното пространство. Необходимо е ясно да посочи своята специализация и опита си в примери, да има отлични компютърни познания и умения за работа с програми. Важни точки са и колко финансово достъпен е и не на последно място – лесната комуникация с него.

„При превода гъвкавостта на езика не е достатъчна: тайната е кръв и пот.“

Самюъл Пътнъм

№ 3 – Преводът е просто писане на чужд език.

Писателите могат със сигурност да потвърдят, че дори и „простото“ писане на матерния ни език само по себе си е труден акт. Преводът не е просто процес на директно и буквално превеждане. То е танц между два равнозначни партньора, изходния и целевия език, и за да бъде красив този танц, всеки един от двамата трябва да даде и да жертва. Ролята на преводача е така да построи хореографията, че зрителят-четец да не долови какво са жертвали от себе си танцьорите.

„Превеждането винаги е свързано с жертването на нещо; въпреки че не се жертва нищо жизнено важно.“

Енрике Диес-Канедо

№ 2 – Защо да плащаме на преводач след като Google преводач работи безплатно.

Живеем в уникално технологично време. С глобализацията на бизнеса светът има все по-голяма нужда от преводи на различни езици. Това изправя преводаческата индустрия пред трудности, които успешно се решават с помощта на преводаческия софтуер, но в по-голямата си степен той използва човешки труд. Ето защо гиганти като Google предлагат решението „машинен превод“. Този тип системи вече разполагат с много голяма база данни и е факт, че преводът, който извършват, става все по-добър. Но не трябва да се забравя, че той е подходящ само за придобиване на общ смисъл за написаното, не и за професионални цели като превод на документ, специализиран текст, уеб сайт и др. Съветът ни е да не се предоверявате на машинния превод.

„Идеалният читател е преводач. Той/тя може да разчлени текст на парчета, да му одере кожата, да го разреже до кокал, да проследи всяка артерия и вена и след това да прекрои ново живо същество.“

Алберто Мангел

№ 1 – Този маркетингов материал, който бе съставян в продължение на 1 месец от 10 специалиста, може да бъде преведен за една нощ от един човек и все още да оказва същото въздействие, както оригиналът.

Често пъти клиентите очакват, че преводачът ще преведе даден текст по начина, по който те си представят превода, със същите думи и изрази. Разбира се, това не е възможно. Преводът е творчески и субективен процес и сам по себе си лексикално езикът позволява използване на разнообразни изразни средства. Разнообразието на изразни средства не означава грешен превод. Съветът ни е в случаите, в които клиентът има ясна представа за терминологията, която трябва да се използва в превода, да заяви това си желание и да работи в тясна връзка с преводача под формата на одобряване на терминологичен речник, изясняване на термини и процеси на работа/производство/обучение, за да могат всички възможни нежелани последствия да се избегнат своевременно. И накрая, но не по важност, преводът на определен обем има своето технологично време и то би следвало предварително да се обяви от преводача или преводаческата агенция.

„Без превод щях да съм ограничен в границите на своята държава. Преводачът е моят най-верен съюзник. Той ме представя на света.“

Итало Калвино

Автор: Надя Рангелова