Честит Ден на преводача, колеги!

Клише, но вярно. Да си преводач е една от най-трудните професии.

Истинският преводач се разпознава по високата култура. Понякога е необходимо да разбираш от всичко. Въпреки специализацията в дадена област, преводачът трябва да е запознат с повече от необходимото и обикновено е. Всеки текст го среща с нова информация, която го понася на крилете на знанието, а на него му се иска още и още. Всеки текст е предизвикателство, като планина, за която трябва да имаш здрави дробове, за да я изкачиш, само че тук ти трябва всеобхватна и бърза мисъл.

Преводачът/редакторът е особена порода човек. Той е перфекционист. Той е привидно спокоен, но вътрешно напрегнат, понеже обикновено гони срокове. Той е ходеща енциклопедия. Той забелязва и най-дребното в голямото. Общо взето е дребнав, но от хубавата страна.

Не искаш да спориш с преводач. Особено на тема, на която скоро е превел има-няма 100 страници. Защото, освен тези 100 страници, можеш да бъдеш сигурен, че той е прочел и преровил поне още 100, за да преведе първите както трябва.

Ако се чудиш кой е най-добрият подарък за преводач, това е сънят. Никакви тефтери, химикали и чаши за кафе. Просто го остави да се наспи. Защото не знаеш колко безсънни нощи е прекарал докато предаде последния проект, който е бил обезателно за вчера.

Има преводачи и с чувство за хумор. Особено онези, които превеждат любимите ни комедийни сериали и им се налага да измислят почти нов език. Трудно е да превеждаш идиоми, които не съществуват на целевия език. Трябва да си творец.

А какво да кажем за преводачите на поезия? Поклон!

Коя е най-трудната дисциплина? Разбира се, че симултанният превод. Тук вече си личи кой го може. Представи си човека, затворен в кабинка, без възможността да проверява в речници, без помощ от приятел-специалист… Това е работа, достойна за похвала.

Консекутивният превод също е много тежка работа. Там пък освен познанията, които са необходими на преводача, за да превежда, той трябва да е и много ловък в измъкването от неловки ситуации. Понеже това е метод, предпочитан в по-разговорна среда, освен да си гледа работата, той трябва и да привлече говорещите на своя страна, да се усмихва и да бъде приветлив, дори и да му се плаче, че не е чул част от последното изречение – не трябва да се издава, той е преди всичко професионалист.

В общи линии целта ни е да докажем, че преводачите имат нужда от признание и заслужават този ден на преводача не по-малко от всяка друга професия, въпреки че често биват подценявани. Всеки път, когато гледате филм или четете книга, помислете, че някой е прекарал дни и нощи в усилен труд, за да можете вие да изпитате удоволствието от слушането или четенето на родния език.

Честит Ден на преводача на всички колеги!