Интервю с Николета Георгиева – преводач
Професия „Преводач“ – интервю с Николета Георгиева
Ники, какво те вдъхнови да започнеш да се занимаваш с преводи?
Когато един млад човек се изправи пред избора на професия, решението никога не е леко. Самата аз
Николета Георгиева – преводач с английски език
имах разнообразни интереси и желания, а филологията, честно казано, не беше на първо място. Влечаха ме психологията, правото, медицината, журналистиката. В крайна сметка, когато започнах да уча филология, знаех, че съм открила своето призвание, а това усещане само се затвърди, когато започнах да се занимавам с преводи. Едно от най-ценните предимства на тази професия е това, че ти позволява да се докоснеш до безрбой други. Превеждайки правни и медицински текстове или пък такива, насочени към изкуство и култура, преводачите имаме шанса да се потопим в тези професии и да си откраднем поне мъничко безценно знание.
Би ли дефинирала професията преводач само с три думи?
Творчество, прецизност, смисъл.
Кое е най-ценното, което научаваш от тази професия?
Всеки ден научавам колко малко всъщност знам и колко още имам да уча. Крилатата фраза „Аз знам, че нищо не знам.“ добива съвсем реални измерения в професията ми, а това е ценен стимул за постоянно учене и развитие.
Какво те накара да избереш агенция за преводи „Олтранс“, за да практикуваш това умение?
За първи път чух за агенция „Олтранс“ по време на магистратурата си, в която Сотир Рангелов води дисциплина за работа с преводачески софтуери. Това, което ми направи силно положително впечатление, беше търпението му към всички студенти и разбирането, с което подхождаше към нашите въпроси и пропуски. Тогава си казах, че бих се радвала един ден да работя за човек, който е готов да наставлява служителите си и да стимулира тяхното развитие с разбиране и без излишна критика. Едва няколко месеца по-късно желанието ми се сбъдна и станах част от екипа на „Олтранс“.
Кои са най-интригуващите текстове за превод за теб?
Все още опипвам почвата в различни сфери, но за момента със сигурност юридическите преводи привличат интереса ми. Това направление изисква изключителна прецизност, внимание и дълбоко познание за правото като цяло. Аз произхождам от семейство на юристи и може би правото е в кръвта ми.
Сподели накратко с какво си се занимавала преди.
Първото ми поприще беше преподаването. Работих като учител по английски в продължение на 3 години, но естеството на работата ми беше, така да се каже, нетрадиционно. Преподавах онлайн, а учениците ми бяха корейци. Тази работа ми даде много – познание за чужди култури и интеркултурната комуникация, умения за активно слушане, гъвкавост и, разбира се, страхотни спомени с учениците ми. Категорична съм, че да бъдеш учител е не просто работа, а призвание и със сигурност е голяма моя страст. Надявам се в кариерното си развитие да успея да съчетая преводите и преподаването.
Кои са най-големите предизвикателства пред един преводач в съвременния свят?
В ерата на бързоразвиващите се технологии преводаческата професия е силно повлияна от тях. Едно от големите предизвикателства за нас е да бъдем достатъчно гъвкави и приспособими към динамично променящата се среда, така че технологиите да работят в наша полза, а не срещу нас.
Също така дългът да запазим автентичността на родния си език е сериозно предизвикателство. Навлизането на чуждици в даден език е съвсем естествен процес, а за преводачите често е изкушаващо е да се прибегне към „по-мързеливия“ вариант да се заеме чужда дума или фраза, вместо да се открие еквивалентът ѝ в майчиния език. Да, понякога това е неизбежно, но смятам, че сме длъжни да се придържаме към родната си реч, доколкото можем.
Ти обичаш устните преводи и общуването с хора. Кое е най-важно, когато нямаш речници пред себе си?
Самоувереност, креативност и гъвкавост. В устните преводи няма място за перфекционизъм и преводачът трябва винаги да помни мисията си – да направи комуникацията между две страни възможна. За да я изпълниш не е необходимо да намериш най-съвършения начин да кажеш нещо, а да предадеш смисъла недвусмислено. Устният преводач трябва да се запаси с хладнокръвие, изключителна концентрация и бърза мисъл.
Как „проветряваш“ ума си, за да е в кондиция за високо интелектуалния труд, който полагаш?
Тренировките са неразделна част от ежедневието ми и мисля, че са най-доброто нещо, което всеки служител в офис може да си подари, без значение от конкретната сфера на работа. След дълъг ден пред компютъра се разтоварвам с йога, фитнес или просто дълга разходка.
В какво трябва да вярва човек, за да достигне крайната цел на своите професионални амбиции?
В себе си и в правото си на грешки. Грешките са доказателство, че учиш нещо ново и се развиваш, а не причина да се откажеш.
Вижте профила на Николета Георгиева тук.
Ако интервюто ви е харесало, можете да го харесате на нашата Facebook страница.
