Светът по време на COVID-19 през очите на преводача

Или как се промени животът ми

Художник: Мата Джорева

„Светът съществува само в твоите очи. Можеш да го направиш толкова голям или малък, колкото поискаш.“ – един цитат от знаменития Скот Фитцджералд, който наскоро изплува в съзнанието ми. Стори ми се, че е съвсем на място и сега в условията на пандемия, където врагът е един, но лицата му са милиарди. Прогнозите изглеждат черни, ежедневието – сиво, а пролетта, като напук, пъстра и разноцветна. Картината на нашия живот, макар и действително променена, е все така шарена, както винаги е била, а изборът между черногледство и „розови очила“ е най-вече личен. А как изглежда светът по време на пандемия в очите на преводача?

Работата на преводача в определен смисъл предполага „досег“ до многобройни хора и пространства, но най-често от разстояние – киносалони, съдебни зали, международни събития или пък в библиотеките на хиляди читатели. Донякъде ние сме си социално изолирани. Като вечните герои в сянка и фигури зад кулисите. И сега, сред целия хаос, поне в професионален план, ежедневието ми сякаш не е толкова различно – дали в офиса, или вкъщи, столът си е стол и мониторът си е монитор. Всъщност донякъде е по-хубаво. В последните седмици открих, че освен на бюро, мога да работя точно толкова добре и на терасата, на дивана, а също и на пода. И въпреки че не го препоръчвам като основен начин на работа, да работиш легнал се оказва съвсем реален вариант. За музикалното оформление се грижи малкото момиченце на горния етаж, което оползотворява престоя си вкъщи чрез неуморни репетиции на пианото. Мисля, че котешкият марш се превърна в основен саундтрак на живота ми.

Време за равносметка

Всички казват, че пандемията е време на равносметка и наистина е такова. Дори да не я търсим, тя тихо, но категорично, се промъква в нашето съзнание. Светът в изолация ни подтиква да преосмислим и оценим наново елементите на ежедневието ни, които често приемаме за даденост. Когато разговорите с колеги на чаша кафе бъдат изместени от телефонни разговори, кратки съобщения и срещи в Zoom, може и да установим, че всъщност те ни липсват. Вечното негодувание срещу предстоящия понеделник се измества от копнеж по началото на една нормална работна седмица. Когато ежедневието ти се превърне в един безкраен уикенд, са възможни два извода – или колко обичаш работата си, или че може би е време да намериш нова. А ако в началото се притеснявах, че ако шефът ми не ми диша във врата, няма да работя толкова старателно, че ще се разсейвам повече и няма да съм така продуктивна, сега осъзнавам, че добрата работа не е резултат от строгия контрол и физическото присъствие в офиса. Добрата работа е пряк резултат от съвестното и отговорно отношение към задълженията и това, разбира се, не важи само за преводачите.

През очите на преводача

Преводачите са свикнали да търсят и предават смисъл, но извлечените в това време поуки далеч не са просто плод на професионално изкривяване. Знам, че неизбежно си „превеждаме“ пандемия от COVID-19 като безработица, смърт, самота, но днес съм уверена, че „безценен урок“ е също толкова точен превод. Когато всичко свърши и се върнем към обичайния си ритъм на живот, знам, че винаги ще намирам време да кажа „добро утро“ на колегите си и се надявам да очаквам понеделниците с нетърпение. И тъй като започнах с цитат, нека и завърша така – Виктор Франкъл казва, че „страданието спира да бъде страдание в момента, в който намери смисъл“. Вие намерихте ли вашия смисъл?

Автор: Николета Георгиева, преводач с английски език